Неразкритите възможности на нашето тяло – 6-то вкусово чувство

Опитвайки от ястието, благодарение на вкусовите си рецептори, ние имаме възможността да кажем – „Много е сладко, сложила съм много захар!”, „Май си изсипала солницата”, „Малко е горчиво!”, „ И едно кисело лимонче за чая”. Това са четири от вкусовете, които усещаме, а петият вкус е наречен умами. Учените смятат, че са отрили и шесто вкусово чувство – за мазно.

Възможността да чувстваме петте утвърдени вкуса се дължи на малките чувствителни органи (рецептори), които се намират върху езика, небцето и задната част на гърлото. Вкусовите рецептори се намират в специални сетивни образувания, наречени вкусови луковици. Докосването и обонянието спомагат за вкусовото възприемане. За разлика от вкуса, обонянието може да разпознава много по-голям брой различни миризми. А сега е време да разгледаме кои са според науката официалните вкусове.

Това са: солено, сладко, кисело, горчиво и умами. Соленият вкус се дължи на усещането за NaCl, а киселият вкус открива киселини. Сладкият вкус се дължи на чувствителността към захари, белтъци и други вещества. Този вкус се разпознава от G белтък-асоциирани рецептори, като трябва да се разпознаят най-малко два различни такива. Горчивият вкус се разпознава от G протеино-свързани рецептори. Смята се, че отвращението към горчивото се е развило с еволюцията, за да ни предпази от поглъщането на отровни вещества. Умами усещането на свой ред се стимулира от глутамата и ни позволява да усещаме протеините (от месото, морската храна, сиренето). Йероглифите на тази дума от японски означават „приятен вкус”. Глутаматът се свързва с един вид G-протеино свързани глутаматни рецептори.

Новината е, че е открит и възможен вкусов рецептор, наречен CD6, който реагира на мазнини. Това обяснява и факта, че някои хора предпочитат мазната храна, а други я избягват. Оказва се, че при любителите на по-тлъстата храна, тези рецептори са по-слабо развити. Изследванията продължават, за да се открие начин как да се контролират тези рецептори, чрез което в голяма степен ще се реши и проблемът със затлъстяването. Предполага се, че увеличената устна чувствителност към мастните киселини е свързана с намаления прием на мазнини и теглото на човек. Търсят се доказателства, че увеличената възможност да се усеща мазнината ще доведе до по-нисък прием на мазнини и оттам до намаляване на теглото.

Езикът е възможно да изпитва и други усещания, които не се числят към петте вкуса. Те са потенциални кандидати, които може да се борят за мястото на шестото вкусово чувство.

Калций. Този елемент е жизненоважен за нашия организъм и по-точно за мускулните съкращения, клетъчни връзки и костен растеж. Калцият се съдържа в спанака и това обяснява специфичния му вкус и факта, че голяма част от хората не го обичат. Този вкус се характеризира с горчиво, тебеширено усещане.
Кокуми е вкус, предложен от изследователи на японската хранителна компания Ajinomoto, открили и вкуса умами. В началото на 2010г. е публикуван доклад, според който определени съединения като Л-хистидин, глутатион и протамин, влизат в контакт с рецептора за калций. Това усещане засилва вкуса на храната в устата и му придава една наситеност и „пищност”.
Пикантност. Усещането за лютиво се дължи на веществата етанол и капсаицин. Тези пикантни активатори действат директно върху езика, а не на рецепторите. Главният пикантен рецептор е TRPV1 и той действа като „молекулен термометър”. Нервите изпращат сигнали към мозъка, когато са изложени на температури от 107.6 по Фаренхайт (42 градуса Целзий) – това е и прагът за болка от топлина при човек. Тези TRPV1 рецептори се намират по цялото тяло, ето защо и лигавиците в носа и очите също усещат тази топлина.
Студено. Всички познаваме свежия вкус на ментола и камфора, които на свой ред могат да активират рецепторите за студено TPRM8, които се активират и изпращат сигнали на мозъка за студено. И пикантността, и студенината се предават на мозъка чрез троен нерв, различен от трите класически нерва за вкус. Наборът от нерви, които ни дават усещането за топлина и студено са различни от вкусовите усещания.
Вкус на метал (например злато и сребро). Според проучванията това чувство има общо с електрическата проводимост, давайки на езика слаб токов удар. Или нещо като малка батерия със слюнка, при която получавате около 550 миливолта.
Въглероден диоксид. Това е усещането при консумация на газирани напитки. Тук можем да отбележим и тръпчивостта, която е причинена от съдържащите се в някои неузрели плодове танини.

За в бъдеще очакваме нови открития и за групата на въглехидратите. Кой знае какви неподозирани възможности може да открие науката за нашето тяло. А дотогава, не преставайте да изследвате себе си и света. Възможностите са неограничени!

Продължавайте да се радвате на вкусовете, с които ни е дарила природата, официално признати или не. Вижте и цялото видео по темата

Използвана литература:
Live science
Dr Shrama
Wikipedia