Житен режим
Публикуваме откъси от книгата „Хранене, пост и житен режим по Беинса Дуно“, които ни бяха любезно предоставени от екипа на Здрав живот.
„Най-чистата храна е житото.”
“Той създава”, с. 252
„Житото е слънчев плод, който е минал през Венера, плод, който означава любовта, но любовта във форма на жертва. Житото е дошло да прогресира в света. Изучава, като в училище, първата степен на жертвата.”
“Мисли за всеки ден” 1981/82 г., с. 22
„Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би пред вас житното зърно да представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – 1/16 – хилядна част от килограма. На колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош? – Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също – никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.
Сега какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. И ако вземем българската буква Ж, с която начева думата, тя напълно съответства на житното зърно – долу две крачета, корени, горе две клончета. Като го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим. Житното зърно ни казва, че трябва да се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да пуснем клончета, да разцъфтим, да вържем храна за света, т.е. „Да помагате и да се жертвувате за своите ближни, както аз правя”. И затуй казва Христос на друго място: „Аз съм жив хляб, Който съм слязъл от Небето.” И хлябът от какво става? От житното зърно. Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе, и князе; като започнете от най-високия до най-долния и като им се даде, пак са недоволни и пак искат. А попитай ги защо са недоволни. Търсят нещо повече. Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали, ако бихте били на негово място? Ще кажете: „Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!” Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у вас. Когато е погребано в почвата, то гние и сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появят, казва си: „Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други.” И в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към Слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят – вземат сърп и го изрязват.
Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат на колата, занасят го на гумното и го слагат едно връз друго на големи като планини купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес?” – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турят го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал!” Но житното зърно има велико търпение, то казва: „Вие ще видите каква е още моята история.” Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го в къщи, но пак не го оставят на мира: запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замеся хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания са свършили вече.” – Не, като втаса, хайде в пещта вътре. И като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни. Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!” Но, като мине малко, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които влизат в нашия ум, и какво става? В нашия мозък се образуват велики мисли, в нашето сърце – нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо? Защото житното зърно ни дава сила да гледаме и виждаме. Затуй казва Христос: „Аз съм жив хляб.” А за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. Жертвоприношението не е толкова тежко.”
“Сила и живот”, І серия, с. 19
„Когато почнете да страдате, казвайте: „Още не съм минал през целия процес на житното зърно.” – И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.”
“Сила и живот”, І серия, с. 37
„Формата на хляба не е хлябът и вкусът даже не е хлябът. Но хранителността, която той може да има и която може да ви даде нещо, това е хлябът. Хлябът съдържа в себе си всички хранителни материали. Човек може прекрасно да живее само с хляб, плодове и вода. Важно е да се дъвче много добре, да се яде с любов, благодарност и разположение. Хората направо се осакатяват, като си угаждат в яденето и като набързо се нагълтат, без да дъвчат.”
“Мисли…” 1981/82 г., с. 103
Веднъж Учителя казва на брат Георги Йорданов: Сиренето, кашкавалът са хубава храна, но не могат да направят човека духовен. Ябълката, крушата, плодовете създават духовния човек. „От ябълките, орехите, житото, хляба, зехтина, всички плодове, няма по-хубава храна за човека. Житото е много важно. То дава много неща на човека и го прави по-устойчив.”
“Мисли…” 1986/87 г., с. 128
„Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. Не, това е най-несполучливият опит, който човечеството е могло някога да направи. В Божествената книга не съществува закон, според който житото трябва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителните му вещества излетяват навън, а остават слабохранителните, които човек използва.”
“Крадецът и пастирът”, с. 269
„Житното зърно е Христос. Целият свят се храни от Христа. Житните зрънца са Неговото тяло. Веществото на житното зърно това са соковете, с които са се хранили ангелите. Житното зърно е емблема на Христа. И във всичките плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по-свят.”
“Мисли…” 1986/87 г., с. 86
„Коя е най-здравословната храна за нас? Казвам: „За всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат.” Онова, което е необходимо, като храна на човека в сегашния му живот, житото, днес то е в изобилие и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Мнозина се оплакват, че животът бил тежък. За когото животът е тежък, нека яде сурово жито. Когато животът стане тежък за мене, аз изяждам по сто грама жито на ден: 30 грама сутрин, 30 грама на обед и 30 грама вечерта. Колко струва сто грама жито?”
“Влизане”, с. 14
„Житото е емблема на търпение. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде по сто грама сурово, неварено жито, като го разделя за три пъти на ден, по 33 грама. Ще го дъвчете дълго време в устата си, докато се сдъвче добре. Два часа след яденето на житото ще пиете гореща вода. Тъй се придобива търпение.”
“Настанало е Царството Божие”, беседа „Да се не смущава сърцето ви”, с. 31
Учителя е дал и по-обширен режим, като казва: „Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режим за 2 – 3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без никакъв прах. Този опит нека направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много 2-3 месеца, направете го за една седмица. Накиснете 100 грама жито в чаша вода, вземете и го дъвчете добре. Ако ви се пие вода, пийте колкото искате. Ако бяхте правили този житен режим по-рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по-добре организирана. Тези, на които зъбите са слаби, нека сварят житото. Но да го сварят малко, без сол, без захар. Опитайте, но няма да ядете нищо друго. Ако почувствате нещо дисхармонично, ще спрете опита с житения режим. Аз ви давам тия опити с житото, защото в него се крият най-мощните и благородни сили за живота.”
“Мисли…” 1987/88 г., с. 48
Имаше много възрастни приятели, които искаха да изпълнят режима, но не можеха да ядат твърдо жито. Тогава сестра Йорданка Жекова отива при Учителя и му казва, че има много възрастни приятели, които желаят да правят житен режим, но не могат да дъвчат сурово или малко варено жито и да u даде някакъв съвет. Учителя казва: Вечерта да се сваряват 100 грама очистено жито 10 минути с повече вода. След това да се увие в една вълнена кърпа, както се прави при подквасване на мляко и на сутринта житото ще се разцъфти и лесно ще може да се дъвче. Разделя се на три части за закуска, обед и вечеря и се дъвче дълго време, докато стане на каша в устата. Освен това възрастните да изяждат по една ябълка за тониране на нервите, по три ореха за усилване и подхранване на мозъка и по една лъжичка мед за регулиране на стомаха. Житото е за сърцето. Два часа след изяждането на житото да се пие вода и ако ни се гади, да капнем по някоя капка лимон във водата.
През зимата, когато нямаме достатъчно пресни плодове и зеленчуци, в организма се натрупват известни мазнини, утайки и отрови, от които е хубаво да се очистим, за да можем да се ползваме пълноценно от пролетните възрастващи слънчеви енергии. Това пречистване става най-добре с житния режим. Житният режим се прави в началото на месец февруари, когато Слънцето е в знака Водолей, който е символ на чистотата и любовта и на силите на новата епоха на Водолея. Режимът започва след разсипа на Луната, когато има най-благоприятни условия за лекуване и чистене. Казва се в Писанието, че Бог създаде в четвъртия ден Слънцето и природата. Този ден е сряда, в който Учителя изнасяше беседите от общия окултен клас, с които ни запознаваше с принципите и законите на природата. Понеже чрез житния режим ние влизаме в лечебницата на природата за 10 дни, добре е да го започнем от деня на Слънцето и природата – сряда сутринта и да го завършим на десетия ден – в петък, който е шестият ден от Съзиданието, когато Бог е създал човека. Така ние работим да се изменим и създадем новия човек на Земята. За провеждане на житния режим от младите приятели е необходимо жито само един килограм, което малко да се накисва във вода от вечер и да се дъвче продължително, но не трябва да се прави с покълнало жито. Когато житото покълва, всичката му сила отива в кълна и човек не може да се ползва от силите на житото. За възрастните приятели е необходимо: един килограм жито, един килограм мед, 90 ореха, 30 ябълки и един лимон. Добре е преди започване на режима да се вземе очистително или да се направи клизма. Когато се започва режимът в сряда сутринта, се казва формулата: „Божията любов носи изобилния и пълен живот.” (3 пъти)
След нея се казва формулата за житния режим: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за десет дни.” (3 пъти) Тази формула се казва само веднъж при започване на житния режим, а при всяко хранене се казва първата формула. Когато се ядат ябълките, по една на ядене, семките се броят, събират се и през пролетта се посяват в земята. Сутрин трябва да се закусва след изгрева на Слънцето, а вечер да се вечеря преди залеза.
Ако житото не се дъвче добре, то предизвиква болки в стомаха и затягане на червата, поради което човек не може да изкара докрай започнатия житен режим.
На десетия ден – петък, се отпоства с ангелска супа, направена от картофи, вода, сол, магданоз. Преди поднасянето u се слагат лимон и черен пипер. Яде се и хляб. Останалото жито може да се изяде преди отпостването. Ако има прясна коприва, може да се свари и да се хапне малко преди супата. След това добре е три дена да се яде лека храна, главно ангелска супа и постепенно да се премине към обща храна. По време на режима Учителят препоръчва да се помага на хора, затруднени в живота: да се измиват стаи, да се перат дрехи, да се нацепват дърва и др. Храната, която бихме изяли през тези десет дни, ако не сме на житен режим, да се даде на бедни и нуждаещи се – те да я изядат. Така режимът се осмисля вътрешно и външно и има по-добър резултат.
Учителят казва: „Добре е човек да започне пост или житен режим, когато се намира в най-тягостно състояние на душата и духа или има най-големи противоречия и страдания.” Това е напълно специфично и индивидуално за всеки човек. Ако някой пропусне да направи житния режим през февруари, може да го направи през март при разсип на Луната, когато Слънцето е в знака Риби. Така той ще се свърже с Христовия дух, ще разбере смисъла на милосърдието и жертвата, мистичното, скрито в мълчанието, и ще омекоти своята карма. Христос навремето пое половината от кармата на човечеството, а другата половина я остави ние да си я носим.
Житният режим може да се прави и за постигане на някои добродетели: смирение, кротост, въздържание, милосърдие, благост, търпение и др. Може да се прави за влизане в някое учебно заведение, за успешно завършване на образование, за създаване на дом и за излизане от някои трудни положения в живота. Тогава режимът се започва при нова Луна и трае пак 10 дена. Добре е да се започне пак в сряда и да се завърши в петък. Ако човек започне режима сутрин, е отлично, ако го започне на обед е много добре, а вечер – добре. Сутрин след изгрева на Слънцето има най-много слънчеви енергии и ако човек започне режима тогава, ще се свърже с животворящите слънчеви лъчи. На обед Слънцето до 12.00 часа е положително и дава енергии на Земята. Следобед то става отрицателно, а Земята – положителна. Тогава преобладават земните енергии, които материализират човека и го свързват с центъра на Земята.
Ако човек започне режима в неделя, той се свързва със Слънцето, Духът и Светлината в живота и тогава е много подходящо да чете и проучва Библията. После ще завърши във вторник, ден на борба, в която активно ще участва умът на човека.
Ако житният режим започне в понеделник, човек ще се свърже с развитието на своята душа, ще възприеме любовта в сърцето си и ще пречисти всичко около себе ок Ще завърши в сряда – денят на Природата, с която човек трябва да се свърже.
Ако житният режим започне във вторник, човек ще работи активно за развитието на своя ум и придобиване на положително знание за живота. Целта му ще се постигне само с воюване и чистене от човешките наслоявания – от отрицателните човешки мисли, които пречат много за придобиване на знанието. Режимът ще завърши в четвъртък – ден на благородството и развитието на човешката личност чрез волята.
Ако житният режим започне в сряда е най-добре, защото влизаме в лечебницата на природата за 10 дни и завършваме в петък – деня, в който е създаден човекът. Тогава, ако искаме да постигнем нещо в живота си, трябва усилено да работим за развитието на сърцето си и животът ни да стане напълно съзнателен. Целта ни ще бъде постигната с усилена умствена работа и системни сериозни занимания.
Ако житният режим започне в четвъртък, ние ще проявим своята воля, ще придобием сила, с която ще превъзмогнем мъчнотиите, изпречили се в пътя на живота ни. Сами ще решаваме въпросите и ще работим за собственото си развитие. Режимът ще завърши в събота – деня на Бога, към когото трябва да насочим целият наш личен и съзнателен живот.
Ако житният режим започне в петък, ние ще се свържем с живото Слово Божие – изявената Божия Любов на Земята, което ще ни озари със своята светлина и ще стане господар на нашата съдба, на нашия живот. Това може да се постигне само при пълно проявление на Божията Любов. Режимът ще завърши в неделя – ден на Духа, науката, изобретенията и прогреса в живота, ден на постоянно веселие и непреривна вътрешна радост.
Ако житният режим започне в събота, ние се свързваме с Бога, вечното начало на Живота, на всичко, което съществува във Вселената, ден на Природата, която ни заобикаля и която постоянно ни учи. От нея ще разберем как да почиваме като служим на всички наши приятели. Така ще стигнем в съзнанието си до идеята, че сме родени на Земята, за да бъдем разумни същества. Режимът ще завърши в понеделник, когато ще направим вътрешна връзка с душата си – с Бога, нашия Велик Баща, чрез Любовта, която Той е вложил в нас, като очистим ума, сърцето и волята си от посторонните човешки неща и поставим чистотата за основа на нашия живот – първото правило за влизането ни в Божествения свят.
По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей – господар на сегашната епоха на пречистване и Риби – на Христовата епоха на мистичност и мълчание. Когато правим житен режим за пречистване на разсип на Луната и Слънцето се намира в знака Овен – от 22 март до 22 април, тогава ние се очистваме от нашите низши чувства, желания и страсти, от животинското в себе си, през което сме преминали в миналата епоха. Така ще придобием една мекота, разположение и ще престанем да се караме с хората и няма да проявяваме повече насилие над околните. Това е особено полезно за младите приятели, които имат много силни неизживени чувства и малко опитност в живота. Те ще престанат да бъдат толкова резки, прями в посочване на отрицателните качества на околните, ще намалят своята импулсивност, която често им пречи в живота. Ще дойдат до съзнание, че не само те могат да бъдат водачи на хората, но и други могат да изпълняват тази длъжност. Ако житният режим се прави при нова Луна, тогава човек ще усили волята си, но едновременно с това желанията и чувствата си, но те ще бъдат стерилизирани и омекотени, доведени до една разумност, необходима при сегашното ни развитие. Изобщо житото, през което текат ангелските сокове, в нашето развитие въздейства пряко на сърцето, като го облагородява и дава финес на чувствата. От 22 април до 22 май, когато Слънцето преминава през знака Телец и правим житен режим при разсип на Луната, той ще помогне на човека да се освободи от ненужните наслоявания и тлъстини, да усили дълбокото си дишане, да развие гласа си – да пее и музицира. Ще развие упоритост и настойчивост – изчерпателност във всяка работа, която ще върши с голяма любов.
При нова Луна се развива търпение и мълчаливо съпротивление срещу всяко насилие, придружено с постоянна и неизменна любов. Новите идеи, които мъчно възприема и някои са непонятни, ще започне да ги помни и разбира и постоянно да ги прилага в живота. Постепенно ще стане горещ приемник и проповедник на новите идеи. От 22 май до 22 юни Слънцето преминава през знака Близнаци и ако правим житен режим при разсип на Луната, ще се активизираме да учим и търсим новото навсякъде в проявите на живота, да намираме причините и разбираме каузалността, с която природата постоянно работи. Така човек ще намали значително своята променливост и ще престане да се разочарова от неуспехите в живота си. При нова Луна човек ще придобие много добри вътрешни условия за учене и разбиране на знанията, които получава и методите за тяхното правилно използване. Той може да стане преподавател, да намери всички източници на знание, които дълго време е търсил, или да си обясни някои интересуващи го факти. В неговата душа ще се събуди силно желания да ходи, обикаля и проучва природата и живота на хората в страната и чужбина. Ще развие своя обективен ум, с който ще започне правилно да се справя с всичките материални противоречия, които се явяват в пътя му. Ще започне успешно да се справя с всички ненужни желания и наивността, която често проявява, и ще престане да греши от прибързани действия.
От 22 юни до 22 юли Слънцето преминава през знака Рак – вратата на Живота. Когато житният режим се прави при разсип на Луната, човек ще се задълбочи в тайните на съзиданието на живота и обществото, като започне от първата негова клетка – семейството. Ще развие силни духовни и психически качества, които ще го доведат до пряка връзка с невидимия свят. Така човек ще стане носител на един красив, скрит дълбоко в него вътрешен живот, крайно чувствителен към външните и особено към вътрешните постоянни промени. Ще има голяма привързаност към своя дом, в който ще си създаде една силна аура, под влиянието на която стаята му ще бъде най-хубавото му място за работа, отмора, за трансформиране на всички отрицателни състояния, придобити от външния достъп с хората.
При нова Луна чрез житния режим човек с пълно упование може да трасира един духовен път, насочен към Бога. Той лесно ще се приспособява към всички лоши външни условия, ще придобие сдържаност, мекота и постоянна благодарност.
От 22 юли до 22 август Слънцето преминава през зодиакалния знак Лъв. Житният режим, направен при разсип на Луната ще помогне на човека да облагороди и омекоти сърцето си и ако е болно, да го излекува. Той ще придобие ангелски характер и ще започне щедро да дава от времето, парите, знанието си, без да мисли за себе си. Може да стане много добър оратор и разпространител на новите идеи, като прояви едно духовно обаяние, чрез което силно ще въздейства на хората. При нова Луна житния режим дава на човека смелост и сили за постигане на целите му. Той ще намали гордостта и омекоти достойнството си, които му пречат и го спъват в живота. Непрекъснато ще търси истината и светлината на живота, в които постоянно ще се движи.
От 22 август до 22 септември Слънцето преминава през зодиакалния знак Дева. Житният режим, направен при разсип на Луната, помага на човек да се приспособи много добре към знанието – да учи с голяма лекота, да го придобива с леснота. Ще може лесно да усвоява чужди езици, ще започне да се изразява красиво и правилно и може да развие поетична и писателска дарба. Ще стане носител на голяма външна и дълбока вътрешна чистота, такава каквато притежават ангелите и тогава ще се свърже с тях. Тази чистота ще го освободи от болезнените му състояния, през които минава – от отровите и наслояванията в червата му.
При нова Луна житния режим дава на човек възможност да намери най-правилния път за учене и придобиване на външно и вътрешно знание. Да защити някоя теза, да се издигне в науката на по-висока степен. Да постигне главно научни резултати от задачите, които си е поставил.
От 22 септември до 22 октомври Слънцето преминава преззодиакалния знак Везни. Когато житният режим се прави при разсип на Луната човек подобрява музикалните, артистичните или художествени дарби и способности, които притежава, като намира вътрешната връзка на нещата и стига до Любовта – най-важния фактор за създаване на красиви форми и отношения в изкуствата и живота. Ще подобри хармонията и разбирателството в семейството и чрез ред и порядък да създаде уют в дома.
При нова Луна житният режим дава на човек възможност за големи постижения в музиката, изкуството, художеството, за придобиване на външна и вътрешна красота, чрез светли мисли, топли чувства и благородни постъпки. От 22 октомври до 22 ноември Слънцето преминава през зодиакалния знак Скорпион. Житният режим, направен при разсип на Луната, помага на човек да се лекува от някои свои недъзи, главно в половата област, да въздейства с ума си на низшето и животинско атавистично състояние и го замести със силна привързаност към окултните тайни науки. Така той може да има добри постижения като астролог, хиромант, графолог и др. Това са богати възможности за стимулиране и правилно насочване на ума по пътя на еволюцията и правилното човешко развитие.
При нова Луна житният режим помага на човек да се бори с противоречията и мъчнотиите в живота си и винаги да излиза победител. Но тъй като животът не е борба, а разумно използване на благоприятните условия, при които се намира даден човек, то той трябва да се бори със собствените си недъзи и низши прояви, да се справи с ада в себе си. Никога да не проявява насилието като метод за постижение, защото целият ад е изграден само от насилие и когато човек, съзнателно или несъзнателно прояви насилието, то той поканва целия ад на гости у дома си.
От 22 ноември до 22 декември Слънцето преминава през зодиакалния знак Стрелец. Житният режим направен при разсип на Луната помага на човек да придобие една ясна представа за идеите, които го вълнуват, и ще намери най-правилния начин за тяхното приложение в живота. Ще разбие благородството, мекотата и послушанието, чрез които качества ще влезе във връзка с ангелската мъдрост, която коренно ще промени живота му и ще улесни пребиваването му на Земята. Така човек попада под покрива на Всевишнаго и винаги е запазен от силите на небето – от Бялото Братство.
При нова Луна житният режим помага на човек да реализира някои духовни идеи, да се издигне в религията и братството чрез вътрешно самоусъвършенстване. Да прояви благородството и справедливостта във всички области на живота.
От 22 декември до 22 януари Слънцето преминава през зодиакалния знак Козирог. Житният режим, направен при разсип на Луната, помага на човек да очисти съзнанието си от много ненужни отрицателни мисли: съмнения, подозрения, ревност, скъперничество. Да изработи един светъл ум, носител на новите идеи, като изостави бъркотиите на човешкия порядък, които дотогава са заемали първо място в неговия обективен ум. Да подчини човешката правда на Божествения промисъл, който ще му покаже какво представлява Божията Правда, която, като дойде на Земята, ще създаде в миниатюр царството Божие.
При пълнене на Луната житният режим помага на човек да постигне високите си желания и намерения, отправени към ръководството в човешкия порядък. Човек може да стане директор, министър, управник на държавата. Но в духовно отношение той трябва да стане цар на себе си – на своите мисли и чувства и постъпки и така да бъде неуязвим за човешкия порядък и неговите закони. Във всички тези знаци, през които Слънцето минава в продължение на една година, ние сме разбили съответни качества в миналите епохи и сега полагаме изпит при ликвидацията на века, за да види Небето и ние докъде сме стигнали в своето развитие. Понеже сега сме в епохата на Водолея, епохата на планетата Уран и Божествената мъдрост, най-правилно е да правим житния режим при разсипа на Луната през месец февруари, да се очистим от всичките неправди, които носим в света, да възстановим хармонията на пълното единство на силите в организма ни и да влезем в новите условия на разумния живот – на Любовта, Мира, Братстово и Хармонията между народите. Голямото пресяване, през което човечеството минава, ще създаде благоприятни условия за идването на Шеста светеща раса на Любовта, при която хората ще посеят новите семена на хармонията, музиката и красотата по лицето на цялата Земя.
От времето на заминаването на Учителя до 1978 г. сестра Йорданка Жекова организираше и провеждаше житния режим с приятелите в София. Към него се присъединяваха и много приятели от провинцията. Отпостването ставаше най-тържествено – събирахме се до 40 – 50 души заедно и с обща молитва и благодарност завършвахме житния режим. Житният режим се изкарва леко, когато много братя и сестри го правят едновременно с любов и вдъхновение. Тогава ние ставаме „братя в единомислие”. Живеехме в хармония, разбирателство и си помагахме. В бъдеще всички хора по лицето на Земята ще се ползват от великите блага, които носи житото, когато се яде с любов и благодарност. След заминаването на сестра Йорданка Жекова работата пое сестра Мария Златева до своето заминаване.
Учителят казва, че в бъдеще няма да се наказват престъпниците с продължителен затвор, побой и смърт, а ще им се дава по 100 грама жито на ден дълго да го дъвчат, в продължение на 10, 20, 30 и повече дни, в зависимост от престъпленията им. Житото ще промени кръвта, мислите и чувствата и престъпниците ще се отправят към разумния живот в работа за благото на човечеството. След такъв режим няма и да помислят втори път да правят престъпления. Апостол Павел казва: „Всички няма да измрем, но ще се изменим, ще станем хора на доброто, братя и сестри на хармонията и Любовта. Ще живеем за цялото.”
Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята -за постигане на великите идеали на човечеството.
Една сестра при правене на житния режим я заболява главата. Казах u, че е падала и си е ударила главата, и понеже при житния режим става основно пречистване, започват да се махат излишните наслоявания от удареното място и затова я боли. Тя трябва да има воля да изкара режима, макар и с болки. Ще кажете, че житото е еднообразна храна, а ние сме свикнали с голямо разнообразие в храната. Вижте елените, които живеят по полосите – хранят се само с трева, която мъчно намират под снега, но си изработват и копита, рога, зъби и всички удове. Когато се хранят, те насочват мисълта си към това, което им е необходимо, да го изградят и по този начин с тази оскъдна храна си изграждат тялото. Житото е дошло на Земята от менталния свят като идея преди 200 милиона години, или 8000 научни години, които са прецесии на Слънцето от 25000 години. Дълго време житото е било храна на ангелите и когато хората на Земята стигат до падение, го изпращат с мисия – да промени лошите навици на хората и да спаси човечеството от загиване. То е малката Божия любов, която навсякъде минава и всичко оправя. Колкото една страна на Земята употребява повече жито, толкова по-духовни и интелигентни са нейните граждани. В него се съдържат всички необходими елементи за правилното развитие на земния човек. Понеже хората го мелят, продават, държат в хамбари – спират Божието благословение, житното зърно е станало много малко. Първоначално то е било колкото ябълка и е било много вкусно. И сега житото в духовния свят е голямо като ябълка и с няколко зърна човек може да се нахрани спокойно.
„Христос казва на учениците си: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от Бога.” Значи има и друг начин на хранене. Постът показва, че човек може да се храни и по друг начин – със Словото Божие. В този начин на хранене седи новият живот.
Ключът на живота, с. 22
„Няма по-голямо благо за човека от това да възприема светлина, въздух, вода и храна. Животът на земята без хранене е цял ад. Значи, раят на земята се крие в яденето. Когато някое възвишено същество иска да види земния рай, то слиза между хората във време на ядене. Ако иска да види небесния рай, човек се качва на небето в момент, когато тамошните жители ядат.
И тъй човек трябва да има ясна представа за храненето. Велико нещо е да ядеш от храната, която Бог е приготвил за човека от преди хиляди години. Още при създаването на човека у Бога възникнала идеята за неговото хранене. Да се храниш, това подразбира да възприемаш Божествения живот. Да възприемаш Божествения живот, това значи да се храниш със светлина, въздух, вода и хляб. Човек трябва да има свещено отношение към светлината, въздуха, водата и хляба, да ги разбира … … – Ти ще използваш разумно благата на живота само когато ги приемеш съзнателно и с любов. Иначе ще виждаш светлината около себе си, но ще живееш в тъмнина; ще дишаш въздух и пак ще се задушаваш; ще пиеш вода и все жаден ще ходиш, ще ядеш вкусни ястия, но въпреки това ще остаряваш. Възприемайте всичко с любов. Само така ще се ползвате от Божието благословение. Вършете всичко с любов. Любовта трябва да присъства във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяка постъпка. При любовта плодовете зреят и сладки стават; без любов плодовете остават зелени и горчиви… Дето е любовта, там има хармония и красота. Вън от любовта хората се критикуват, сърдят се, плачат, страдат и животът им се обезсмисля. Дето е любовта, там е раят. В безлюбието пък е адът. В рая цари законът на свободата и любовта. А в ада – законът на ограничението, насилието и безлюбието.”
“Вечното Благо” с. б. стр. 10
„Лесно се говори за служенето, но трябва да знаеш как да служиш. Да слугуваш, това значи да изпълняваш разумно закона на любовта. Как ще кърми майката новороденото си дете ако няма мляко? Значи, служителят трябва да има мляко, храна, с която да поддържа живота на онези, на които служи. Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си”… Каквото представя майчиното мляко за детето, такава е Христовата плът и кръв за Неговите последователи. Плътта и кръвта на Христа представят Божието Слово, затова Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.”
„Вечното благо”, с. б., стр. 11
На кого принадлежи златото в света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота? Всичко принадлежи на възвишените, на разумните същества, които работят в името на Бога. Въпреки това хората взимат тези блага и разполагат с тях, както намерят за добре. С тяхното злато се вършат големи престъпления. Американците, които минават за умен народ, преди години на голямото изобилие на жито, решили да си служат с жито вместо с въглища. Те намерили, че при това плодородие житото ще замести въглищата за индустриални цели Ако това е станало, не е ли насилие? Житото е дадено за храна на хората, а не за гориво. (Житните зрънца са разумни любящи души, които са слезли на земята да се пожертват за хората, да влязат в техните тела и да пробудят висшето им съзнание, за да започнат да живеят един красив, хармоничен, братски живот.)
Мнозина злоупотребяват с житото… Не е позволено да се злоупотребява с житото. Продавай го на цена, която да посрещне разходите и трудът ти. Купи го на цена, която да не ощети производителя. Голямото плодородие се дължи не толкова на външните условия, колкото на вътрешните. Като съедините външните и вътрешните благоприятни условия, изобилието ще бъде още по-голямо. Днес земеделецът се оплаква от лоша година, от неплодородие и т.н. Защо? – Защото работата му е без любов… Направете опит да посеете един декар земя с жито, но през всичкото време да работите с любов: да разорете земята, да посеете и ожънете житото с любов, да го смелите на воденицата с любов, да го омесите и опечете с любов.
Яжте след това този хляб и ще видите какъв ще бъде резултатът. През всичкото време на работата си да не кажете една лоша дума, да не отправите един лош поглед, да не допуснете една лоша мисъл или лошо чувство. Това значи човек да работи с любов.”
“Вечното благо”, с. б., стр. 14
Така ще се хранят хората в бъдещата Шеста раса и ще имат голямо изобилие на храни и блага.
Благата ще идват при тях с изразходването им и няма да има гладни, бедни и отчаяни същества. Животът ще се лее в една хармония, мелодия – ще бъде песен на любовта.
„Важно е, че Бог благославя всеки, който прави добро. Ето, тази година (1943 г.) българите направиха едно добро, заради което им се даде голямо плодородие. Какво е това добро, няма да кажа, да не се съблазнят. Ако продължават да правят добрини, в бъдеще ги очаква по-голямо благословение. Ако не живеят добре, всичките блага ще им се отнемат. У Бога няма лицеприятие. Всеки човек, религиозен или светски, трябва да се отличава поне с едно добро качество.”
“Вечното благо”, с. б., стр. 15
